попипало

Речник на българския език

1. попипало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попипало е производна форма на попипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попипало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попипало е производна форма на попипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. попипало — мин. деят. св. прич. ср. р.

попипало е производна форма на попипам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. попипало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попипало е производна форма на попипам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).