попипали

Речник на българския език

1. попипали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попипали е производна форма на попипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попипали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попипали е производна форма на попипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. попипали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попипали е производна форма на попипам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. попипали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попипали е производна форма на попипам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).