попипала

Речник на българския език

1. попипала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попипала е производна форма на попипам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попипала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попипала е производна форма на попипам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. попипала — мин. деят. св. прич. ж. р.

попипала е производна форма на попипам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. попипала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

попипала е производна форма на попипам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).