попиля

Речник на българския език

1. попиля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попиля е производна форма на попилея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попиля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попиля е производна форма на попилея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).