попикала

Речник на българския език

1. попикала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

попикала е производна форма на попикая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. попикала — мин. деят. св. прич. ж. р.

попикала е производна форма на попикая (мин. деят. св. прич. ж. р.).