попикаело

Речник на българския език

1. попикаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попикаело е производна форма на попикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попикаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попикаело е производна форма на попикая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).