попикаели

Речник на българския език

1. попикаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

попикаели е производна форма на попикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попикаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

попикаели е производна форма на попикая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).