попикаел

Речник на българския език

1. попикаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попикаел е производна форма на попикая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попикаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попикаел е производна форма на попикая (мин. деят. несв. прич. м. р.).