попика

Речник на българския език

1. попика — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попика е производна форма на попикая (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. попика — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попика е производна форма на попикая (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).