попечете

Речник на българския език

1. попечете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

попечете е производна форма на попека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. попечете — повелително наклонение, мн. ч.

попечете е производна форма на попека (повелително наклонение, мн. ч.).