попече

Речник на българския език

1. попече — сег. вр., 3 л., ед. ч.

попече е производна форма на попека (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. попече — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

попече е производна форма на попека (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. попече — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

попече е производна форма на попека (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).