попечало

Речник на българския език

1. попечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попечало е производна форма на попека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попечало е производна форма на попека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).