попели

Речник на българския език

1. попели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

попели е производна форма на попея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. попели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

попели е производна форма на попея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).