попекъл

Речник на българския език

1. попекъл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попекъл е производна форма на попека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попекъл — мин. деят. св. прич. м. р.

попекъл е производна форма на попека (мин. деят. св. прич. м. р.).