попекло

Речник на българския език

1. попекло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попекло е производна форма на попека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попекло — мин. деят. св. прич. ср. р.

попекло е производна форма на попека (мин. деят. св. прич. ср. р.).