попеело

Речник на българския език

1. попеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попеело е производна форма на попея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

попеело е производна форма на попея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).