попеел

Речник на българския език

1. попеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попеел е производна форма на попея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

попеел е производна форма на попея (мин. деят. несв. прич. м. р.).