попазило

Речник на българския език

1. попазило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

попазило е производна форма на попазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. попазило — мин. деят. св. прич. ср. р.

попазило е производна форма на попазя (мин. деят. св. прич. ср. р.).