попазил

Речник на българския език

1. попазил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попазил е производна форма на попазя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попазил — мин. деят. св. прич. м. р.

попазил е производна форма на попазя (мин. деят. св. прич. м. р.).