попазарил

Речник на българския език

1. попазарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попазарил е производна форма на попазаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попазарил — мин. деят. св. прич. м. р.

попазарил е производна форма на попазаря (мин. деят. св. прич. м. р.).