попаднал

Речник на българския език

1. попаднал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

попаднал е производна форма на попадна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. попаднал — мин. деят. св. прич. м. р.

попаднал е производна форма на попадна (мин. деят. св. прич. м. р.).