поочупил си

Речник на българския език

1. поочупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поочупил си е производна форма на поочупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поочупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поочупил си е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).