поочупил е

Речник на българския език

1. поочупил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поочупил е е производна форма на поочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поочупил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поочупил е е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).