поочупило е

Речник на българския език

1. поочупило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочупило е е производна форма на поочупя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочупило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочупило е е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).