поочупило

Речник на българския език

1. поочупило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочупило е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочупило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поочупило е производна форма на поочупя (мин. деят. св. прич. ср. р.).