поочупили

Речник на българския език

1. поочупили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поочупили е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поочупили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поочупили е производна форма на поочупя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).