поочупила

Речник на българския език

1. поочупила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поочупила е производна форма на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поочупила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поочупила е производна форма на поочупя (мин. деят. св. прич. ж. р.).