поочупил
1.
поочупил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поочупил
е производна форма
на поочупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поочупил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поочупил
е производна форма
на поочупя (мин. деят. св. прич. м. р.).