поочупи

Речник на българския език

1. поочупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поочупи е производна форма на поочупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поочупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поочупи е производна форма на поочупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поочупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поочупи е производна форма на поочупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поочупи — повелително наклонение, ед. ч.

поочупи е производна форма на поочупя (повелително наклонение, ед. ч.).