поочупело

Речник на българския език

1. поочупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поочупело е производна форма на поочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поочупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поочупело е производна форма на поочупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).