поочупели

Речник на българския език

1. поочупели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поочупели е производна форма на поочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поочупели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поочупели е производна форма на поочупя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).