поочупел
1.
поочупел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поочупел
е производна форма
на поочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поочупел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
поочупел
е производна форма
на поочупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).