поочупел

Речник на българския език

1. поочупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поочупел е производна форма на поочупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поочупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поочупел е производна форма на поочупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).