поохранило

Речник на българския език

1. поохранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поохранило е производна форма на поохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поохранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поохранило е производна форма на поохраня (мин. деят. св. прич. ср. р.).