поохранил

Речник на българския език

1. поохранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поохранил е производна форма на поохраня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поохранил — мин. деят. св. прич. м. р.

поохранил е производна форма на поохраня (мин. деят. св. прич. м. р.).