поотърсвало

Речник на българския език

1. поотърсвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотърсвало е производна форма на поотърсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотърсвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотърсвало е производна форма на поотърсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотърсвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотърсвало е производна форма на поотърсвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотърсвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотърсвало е производна форма на поотърсвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).