поотъркало

Речник на българския език

1. поотъркало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотъркало е производна форма на поотъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотъркало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотъркало е производна форма на поотъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотъркало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотъркало е производна форма на поотъркам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотъркало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотъркало е производна форма на поотъркам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).