поотъпчете

Речник на българския език

1. поотъпчете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

поотъпчете е производна форма на поотъпча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поотъпчете — повелително наклонение, мн. ч.

поотъпчете е производна форма на поотъпча (повелително наклонение, мн. ч.).