поотъпчело

Речник на българския език

1. поотъпчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотъпчело е производна форма на поотъпча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотъпчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотъпчело е производна форма на поотъпча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).