поотъпкало

Речник на българския език

1. поотъпкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотъпкало е производна форма на поотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотъпкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотъпкало е производна форма на поотъпча (мин. деят. св. прич. ср. р.).