поотъпкал

Речник на българския език

1. поотъпкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотъпкал е производна форма на поотъпча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотъпкал — мин. деят. св. прич. м. р.

поотъпкал е производна форма на поотъпча (мин. деят. св. прич. м. р.).