поотъпка

Речник на българския език

1. поотъпка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поотъпка е производна форма на поотъпча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поотъпка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поотъпка е производна форма на поотъпча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).