поотшумял е

Речник на българския език

1. поотшумял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотшумял е е производна форма на поотшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотшумял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотшумял е е производна форма на поотшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотшумял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотшумял е е производна форма на поотшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).