поотшумяло е

Речник на българския език

1. поотшумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотшумяло е е производна форма на поотшумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотшумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотшумяло е е производна форма на поотшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотшумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотшумяло е е производна форма на поотшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).