поотшумяла

Речник на българския език

1. поотшумяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотшумяла е производна форма на поотшумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотшумяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотшумяла е производна форма на поотшумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поотшумяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотшумяла е производна форма на поотшумя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поотшумяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотшумяла е производна форма на поотшумя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).