поотчуждавало

Речник на българския език

1. поотчуждавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждавало е производна форма на поотчуждавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотчуждавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотчуждавало е производна форма на поотчуждавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотчуждавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотчуждавало е производна форма на поотчуждавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотчуждавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотчуждавало е производна форма на поотчуждавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).