поотучел

Речник на българския език

1. поотучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотучел е производна форма на поотуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поотучел е производна форма на поотуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).