поотупвах

Речник на българския език

1. поотупвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поотупвах е производна форма на поотупвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поотупвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поотупвах е производна форма на поотупвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).