поотупвало

Речник на българския език

1. поотупвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотупвало е производна форма на поотупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поотупвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поотупвало е производна форма на поотупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поотупвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поотупвало е производна форма на поотупвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поотупвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поотупвало е производна форма на поотупвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).