поотупвала

Речник на българския език

1. поотупвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотупвала е производна форма на поотупвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поотупвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поотупвала е производна форма на поотупвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. поотупвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

поотупвала е производна форма на поотупвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. поотупвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поотупвала е производна форма на поотупвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).