поотстъпвал е

Речник на българския език

1. поотстъпвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпвал е е производна форма на поотстъпвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поотстъпвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпвал е е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поотстъпвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поотстъпвал е е производна форма на поотстъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).